БУРЯ

Нажежен небосвода се тежко снижи,
от жега превит – непосилна и морна.
Надипли кълбета, хоризонта покри,
задушна прегръдка стовари огромна.

И птичата песен в тишината замря ,
узрялата ръж поклони се – до корен!
Разсърдено вятър със бяс зафуча,
развилня се и мина диво подгонен.

Нещо сърдито във миг изрева,
с огнен кинжал небето разцепи!
Тътнежно разтърси жадна земя,
поройни сълзи изплака горещи...

Изплака, олекна от що му тежи,
а после усмихна се в пъстра дъга!
Въздух прочисти, деня промени,
Слънцето блесна - в синева засия.

Емо Атанасов
снимка от нета