КОПНЕЖНО...

Пораждаш във мене желания
от несбъднати есенни сънища.
Сладък полъх от нежни ухания 
уловени по незнайните пътища

по които безсънен се скитах,
със мечтата си - теб да намеря!
Във безумности все се заплитах
и превърнах те сам във Химера.

И сега си оставаш далечна!
Някак чужда, далечна планета!
Как към тебе – кажи – да намеря,
към сърцето ти Райска пътека.

А те искам, искам те много...
Да си моята сладка отрова!
Да обичам аз искам отново...
А без обич повярвай не мога.

И ми трябваш – въздух си нужен.
Да си моя неземна наслада!
Без Любовта ти живота е труден...
Теб искам! Да си моя награда!

Емо Атанасов
снимка от нета