С ИМЕТО ЖЕНА

Как ли я ,Боже, умело създаде,
магнетично за Нея име избра!
Костица едничка за тяло и даде,
Вълшебство извая и каза - Жена!

Огнена лава скрил си в очите,
в усмивката нейна – част от дъга.
Ухание сладко втъкнал в косите..
От видяната прелест света изумя!

Тайнства избра в сърцето да греят
смелост събрал във крехка Душа!
В Творението твое чувствата пеят,
със тях да пленява корави сърца!

Научи да бъде майка, любима,
приятелка нежна, сестра, дъщеря...
Благодарен съм Боже, за нея че имам!
Благодаря ти за нея - за тази Жена!

Емо Атанасов
снимка от нета