ПРИЗНАНИЕ

„Обичам те“ – признавах неведнъж.
И думите си виждах как те галят.
Но тайно бе...не бях законен мъж,
пред другите във себе се затварях.

„Ще бъдеш моя“ – казвах всеки ден,
но дните ти на друг са отредени.
За мен остана само да съм в плен
на блянове, копнежи и надежди.

И всеки ден умът крещи ми „Стига“,
да забравя невъзможната мечта...
Но сърцето ми от разум не разбира,
непреклонно вярва то във чудеса.

А чудото единствено си Ти!
„Обичам те“ - за кой ли път го казвам!
Една жена си в моите мечти,
една мечта, в която сляпо вярвам!

Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета