„Обичам те“ – признавах неведнъж.
И думите си виждах как те галят.
Но тайно бе...не бях законен мъж,
пред другите във себе се затварях.
И думите си виждах как те галят.
Но тайно бе...не бях законен мъж,
пред другите във себе се затварях.
„Ще бъдеш моя“ – казвах всеки ден,
но дните ти на друг са отредени.
За мен остана само да съм в плен
на блянове, копнежи и надежди.
но дните ти на друг са отредени.
За мен остана само да съм в плен
на блянове, копнежи и надежди.
И всеки ден умът крещи ми „Стига“,
да забравя невъзможната мечта...
Но сърцето ми от разум не разбира,
непреклонно вярва то във чудеса.
да забравя невъзможната мечта...
Но сърцето ми от разум не разбира,
непреклонно вярва то във чудеса.
А чудото единствено си Ти!
„Обичам те“ - за кой ли път го казвам!
Една жена си в моите мечти,
една мечта, в която сляпо вярвам!
„Обичам те“ - за кой ли път го казвам!
Една жена си в моите мечти,
една мечта, в която сляпо вярвам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар