Конфликтите в семейството са
тема, която вълнува всички семейства.
Конфликта е проблем на
противоположни изисквания от страна на членовете на семейството.
Конфликта може да е и полезен,
когато е градивен, конструктивен и води до по-високо ниво на общуване между
членовете в семейството.
Семейството е най-малката
градивна единица в обществото и това е факт, а не просто цитат от миналото.
Съжителстващите заедно лица намират начин да живеят заедно с течение на
времето. Няма значение как юридически е устроено съжителството. Тези лица след
период на напасване на характери и изисквания започват да функционират
сравнително спокойно.
Но живота е устроен така, че
почти никога няма статични положения за дълго време. Времето поставя пред нас
различни изисквания и трябва да успяваме да се адаптираме към тях.
Тук първо отделната личност се
справя със собствените си конфликти. Пита се иска ли промяната, преценява
всички „ за „ и „ против „ и взима някакво решение. Трудно е, налага ни се по
няколко пъти на ден да го правим.
Личността може да успява да се
справя сравнително бързо и лесно със собствените конфликти. Тогава задачата се
усложнява, защото в съжителството трябва да се съобразяваме и с друга личност.
Която също има собствени конфликти.
А когато се появи детето става
още по – сложно. Детето има достатъчно трудности със себе си в процеса на
израстването, но трябва да се справя и с противоречията с родителите си.
Когато детето е малко то няма
достатъчно информация и база данни, които да ползва в собствена защита при конфликти.
Но то изпитва толкова силни емоции и чувства, колкото изпитваме и ние
възрастните.
Затова процеса на решаване на
конфликтни ситуации в семейството е толкова труден.
Може да бъде лесно, когато
родителите са много на ясно със собствените си конфликти и имат разработени
механизми да ги разрешават без да натоварват другите в семейството.
Освен, че родителите трябва да
се справят по отделно те трябва да успяват да се справят и заедно. Да са наясно
с функционирането на семейството и със собствените си мечти и желания. Да
успяват да разрешават конфликтите си като двойка без това да става достояние на
по – широк кръг от хора в разширеното семейство.
Когато семейната двойка стигне
до тук в развитието си е готова да приеме и новия член на екипа – детето. Не че
някой може да бъде застрахован от бъдещи конфликти, но може да има изработен
механизъм за решаването им.
Например родителите когато
имат да решават нещо просто влизат в една стая и разговарят. Децата и другите
членове на разширеното семейство знаят това, уважават този механизъм и не се
намесват. След това може да се говори по – спокойно и всичко да се обсъди.
Представяте ли си ситуация, в
която има някакъв проблем. Бащата започва да вика и обижда / най – вероятно,
защото не е разрешил собствен конфликт /, майката се опитва да защитава детето
без да е успяла да защити първо себе си / защото не са разрешени конфликтите в
двойката /. Какво става с горкото дете в тази ситуация?
Помислете добре как реагирате
следващия път в конфликтна ситуация и дали нещо не би могло да се промени.
Не е невъзможно. Има
достатъчно литература по въпроса и специалисти, които могат да дадат
компетентен съвет или посредничество за всяка конкретна ситуация. Защото колкото
са хората толкова са и конфликтните ситуации умножени по няколко ежедневно.
Желая успех на тези, които
успяват да разрешават конфликтите, да успяват и за в бъдеще да го правят. Желая
успех на тези, които желаят от утре да се заемат с разумното разрешаване на
конфликтите. Желая успех на тези, които в момента разрешават конфликта как да
постъпват за в бъдеще.
Катя Райчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар