Всеки ден,късно вечерта,
Когато лягаш си до другия,
Гасне в мен една искра…
И звездите гаснат заедно с нея!
Недей се взира,няма ги в ноща!
Тъгуват моите сестрици с мене,
Че с друг си ти , всяка вечер!
С друг си ти, а не със мене!!!
И ветреца тихо ми нашепва,
Усилва с полъх моята тъга.
Разказва ми как всяка вечер стенеш,
Как липсва ти и на тебе Любовта !
А луната тъжно ми припомня,
За безнадежните ми мой мечти.
Как бурно любех те !!! А помня,
Че имах те !!! И имаше ме и ти !!!
Единствено съня ме радва,
А в него идваш ти при мен.
Обливаш ме със нежни ласки,
В него моя си ! Всеки ден !!!
Спри зора, недей да идваш!
Не прогонвай от съня ми ти,
Моята единствена Любима,
Греховните ми мой мечти !!!
Емо Атанасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар