Когато теб срещнах

                           

Когато те срещнах, бе щастлива и нежна

И мъжкия ми свят за миг промени !

Подаде ръка, а аз я грабнах с надежда

Че ще си останеме  двама....завинаги!

Мина се време, на шега се познахме!

Щастливец аз бях, че ти си до мен!

За най-скъпа  винаги тебе съм  имал!

С усмивката си само, красеше сивия ден!

Но тъжния облак над тебе надвисна,

Мъка заля те, света  помрачи...

Птици запяха мрачно, безгласно...

А да остана до теб не го позволи!

Не ме питай сега, защо имам нощи безсънни.

Не питай де крия сълзите си аз!

Къде скитам се сам , по тъмите безлунни,

Защо душата боли ме,защо животът е Ад!

Не ме питай защо страня от другите хора.

 Защо все сам съм - ти ме тъй промени !

Не зная предал ли съм се... или чувствам умора?

Дали сърце все още чувства...или ти го разби!

                                                   Емо Атанасов