Съдба

Разминахме се с теб по безлюдните пътеки!
За миг и не можахме любовта да споделим!
Съдбата ни обрече, да сме на кръстопът навеки,
Вечно да се търсим, дорде се уморим!

Душите да се блъскат – до умора премалели,
Като птици две сме, с прекършени криле!
Блъска ни живота, там в скалата до прибоя,
И всичко в мен угасва...и нещо чупи се във теб!

А бурята в сърцата не стихва, продължава.
Корабокрушенец ти си в бурното море!
А спасителния остров – тъй далече е , жестоко...
Всичкo те напуска... освен желание да се мре!

Защо ли трябваше тъй да се получи?
Защо ли не можахме да изживеем любовта?
Сега е късно – веч каквото ще и да се случи,
Грешките не ще поправим!Дори поне една !

Емо Атанасов
снимка от нета