Писмо до теб

За любов аз никого не молех.
Но виж - пред тебе съм в калта!
Нима не виждаш че без теб не мога
Нима не чувстваш любовта?

Може би ранена си била?
От някой - преди много време!
Но аз дойдох – просто влюбен,
болката решил да ти отнеме!

Знам, страхът обзел те е сега!
Знам, че трудно ще се довериш.
Обмисляш трескаво за нас,
но не зная какво ли ще решиш.

В гърдите ти е воденичен камък,
смила всичко - живот, мечти...
А мечтаеше да имаш всичко,
но без любов ще можеш ли, кажи!

Да спра да те обичам? Не, не мога!
Та как се спира буйната река?
Обичам те – и все се моля
Да не ме оставиш в самота?

Не ме отпращай, моля те недей
Един към други нека да вървим.
Не ме отхвърляй – не! Не смей,
поспри се – нека минало да заличим.

Ще дойде време - знаеш го, нали?
И всичко вече ще е толкова красиво!
Тогава - знам че няма да боли,
ще се обичаме тогава диво!

Сега е твърде рано – знам това!
Избързах много! Но пък всичко казах.
И не съжалявам – за нищо на света
за чувствата, които ти показах.

Емо Атанасов
снимка от нета