Жена си за грях - така сътворена.
Разпали искрици във мойте очи!
Изпратена
сякаш от друга вселена,
да сбъднеш младежките мои мечти!
Със твойта усмивка ума завладяваш,
а устните
алени сънувам с копнеж!
Със погледа нежен всичко ми даваш,
политам към теб със влюбен стремеж!
Протягам ръцете си теб да докосна,
изпълнени с обич две топли ръце!
Отвърна с прегръдка - за мен
съдбоносна,
в която загубих мойто мъжко сърце!
Без страх се отдадох на твоята сила!
На тебе се врекох – до края, без жал!
Та грешника в мен ти беше спасила,
как ли без теб до сега съм живял?
Емо Атанасов
снимка от
нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар