Тишина !

                                   

Тишина ! И в тишината сам съм.
Само светещия екран подсказва
Че я има! Че е някъде там...далече!
Но аз съм тук...и пак сам съм !

Любовта ми е толкова далече!
А тишината вече тягостна ми става...
Не искам да съм сам, не искам вече!
Искам да я чувствам, да е тук до мене!!!

Аз лесно „Обичам те” мога да напиша.
Но искам да и го кажа в очите !!!
В прегръдката си да я имам, когато го изричам.
Дъхът ми да усети ! Да  слеем си душите!

Искам , но не мога ! Аз съм тук!
А тя тъй далече е....и невъзможна !
Пречки много – аз съпруга, тя съпруг...
Любовта ми оказа се отровна !!!

Как,  кажете  за напреде да живея?
Като единствена  в сърцето ми е тя !!!
Искам да я обичам, но не мога !
Грешна се оказа моята съдба !!!

                                          Емо Атанасов