До болка силно
познавам Самотата,
Бих казал станали
сме близки май!!!
Всяка вечер ми
почуква на вратата
И присядаме си с
нея.На приказка... по фас.
Разправям й какво
съм, що съм...
Че някак мрачен бил
е и тоя ден.
А тя смее ми се в очи съвсем открито
Та нали късмета тъй
ми бил е отреден!
Да ходя ,
търся...да се скитам,
Път и да не намирам
, ни покой.
Все във грешки сам
да се заплитам,
Все самотен да съм
в живота свой!
За гърлото ме
стисна с тези думи,
Стоях безмълвен , с
наведена глава.
Трескаво припомнях
и прехвърлях
Несбъднати мечта
подир мечта!
В душата лисна кофа със отрова,
Като гръм стовари
ми реалността!
А после злобно се
изкиска и само каза
„До следващия
безличен ден” - И отлетя !
Ах, колко права се
оказа само
Виното на Живота –
било е то пелин!!!
Уж сладко трябва да
ми е , а съдбата ми преправя...
Все безлично ще
живея, все сам! Един !!!
Емо
Атанасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар