Както цветята през
пролетта
Тъй поникна и нещо
в мен!
Щом съзрях я – оназ
жена
Жената , с името на
цвете.
Като картина е ,
изваян е шедьовър
По-истинска от
мечтаната ми от съня!
Жената , с името на
цвете...
Мечтаната от мен
жена!!!
Показа ми какво са
чувства,
Отвърнах им – и ето
я и Любовта!!!
А после всичко както
в летна буря
Бързо някак си
премина!Всичко отшумя!
Като хала през
живота ми премина,
Целия ми мъжки свят
помете!
Сега в душата ми е
люта зима,
Няма я! Жената , с
името на цвете!
Ще я преживея някак
си тая зима,
Ще предпазя душата
си от ветровете!
Знам ! Някой ден
пролет и за мен ще има!
Но ще я помня –
жената, с името на цвете!!!
Емо
Атанасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар